Интервю: колко здравословна е в действителност дървесината?

22 февруари 2018 г.

Д-р Карл Добианер е експерт в област, към която всеки образован човек изпитва респект – химията. Но това не е всичко: в професионалния си път той се е занимавал интензивно с материалът дървесина и е един от най-търсените събеседници в областта токсикология на строителните материали в Австрия. Достатъчно причини да му поставим въпроса за съвместимостта на дървесината и материалите от дърво с човешкия организъм.

Интервюто взе Михаел Райтбергер и е публикувано в Holzbau Austriawww.holzbauaustria.at

Химикът и експерт по дървесината д-р Карл Добианер.
Химикът и експерт по дървесината д-р Карл Добианер.

Михаел Райтбергер: Г-н Добианер, дискусията за здравословността на дървесината и за отражението на емисиите ѝ върху човешкия организъм занимават бранша от много години. Неизброими изследователски проекти в областта, в част от които сте били ангажирани и Вие, вече доказаха химическата пригодност на дървесината и строителните материали от дърво за изграждане на жилищни помещения. Въобще, обоснован ли е все още въпросът, дали дървесината има отрицателни въздействия върху здравето на човека?

Карл Добианер: Този въпрос се поставя периодично, въпреки че отговор е даден много отдавна. За съжаление, отново и отново, зле информирани политици, организации, лобисти и журналисти изкуствено изтласкват тематиката на дневен ред. Преди всичко дебатът за емисиите от формалдехид на дървесните продукти продължава да бъде класически пример как манипулираното общество и грешно информираният медиен и политически пейзаж вземат напълно погрешни решения. Факт е: дискусията, може ли или не в закрити помещения дървесината да навреди на здравето под някаква форма, е несъстоятелен в рационален контекст, тъй като още от химията се доказва, че дървесината практически не може да бъде вредна за здравето при нормални условия. Дори когато на някои така им се прище.

Михаел Райтбергер: Това важи ли и за слепените дървени материали?

Карл Добианер: Използваните от дървопреработващата индустрия лепила със съдържание на формалдехид са се числили и преди, и сега към най-качествените продукти в този сегмент. Много от тези лепила по отношение на емисиите си на формалдехид са от 10 до 100 пъти под зададените от Световната здравна организация допустими нива. В днешно време има дори лепила, чиито емисии почти не надвишават тези на чистата масивна дървесина. Нещо повече: на малцина им е известно, че самият човек произвежда дневно огромни количества формалдехид и ако не беше така, щеше да е паднал мъртъв. За здрав човек говорим за 50 грама дневно. За сравнение, дискусията около максимално допустимата концентрация на формалдехид в закрити помещения се движи в скалата на микрограмите. Някои страни, като напр. Франция, откровено прекаляват с налаганите в това отношение изисквания.

Михаел Райтбергер: Въпреки това не може да се отрече, че дървесината отделя формалдехид, други по-висши алдехиди и терпентин. Какво въздействие върху човешкия организъм могат да имат те при повишени концентрации?

Карл Добианер: Вижте, човекът е произлязъл от горските обитатели. От времето, когато човекът още не е можел да ходи изправен, има доказателства, че концентрацията на растителни емисии в горите е била далеч по-висока отколкото днес. Нашите предци са били изложени на тези емисии в продължение на хилядолетия. И все още ни има. От токсикологична гледна точка, за организми като човешкото тяло има три възможности за реагиране на токсични чужди вещества: или видът отделя отново веществото –непроменено, във формата, в която е било поето, или понася от него увреждания и в следствие може да загине. Третият вариант е видът да се научи да взаимодейства с веществото или дори да го използва като конкурентно предимство. Фактът, че човекът все още съществува, показва, че ние очевидно сме се научили да взаимодействаме с тези вещества и то още преди много дълго време. В рамките на едно скандинавско научно изследване хора са излагани на изключително високи концентрации на дървесни емисии. Резултатът: част от емисиите са вдишани, но по-голамата част от тях са отново издишвани. А тази част, която фактически е останала в телата на изследваните лица, била разградена отново в рамките на пет минути. Повишени концентрации на дървесни емисии в практиката се достигат иключително трудно. За целта трябва се отсече и непосредствено след това да се разбичи някое дърво от много богат на смоли вид и всичките дъски, както са пресни, да се вложат в изграждането и обзавеждането на много тясно помещение. Тогава може би ще успеете да разкихае един от 100 души. Но този невероятен сценарий не съществува в практиката.

Михаел Райтбергер: А как стоят нещата с алергичните? Има ли сте някога във Вашата дългогодишна практика на вещо лице случай, човек доказано да е реагирал отрицателно на дървесни емисии?

Карл Добианер: За 17 години никога не съм попадал на човек, който да не може да издържи престоя в дървена къща поради алергична реакция към отделяните от дървесината вещества. Всъщност, веднъж имах клиентка, която твърдеше, че е алергична към смърчова дървесина. Когато подложихме дамата на тест, много бързо се изясни: само вида на смърчова дървесина или споменаването на думата "смърч" предизвикваше у нея алергична реакция. При такива хора токсикологията е безпомощна.

Михаел Райтбергер: Ако дървесните продукти, както сам казвате, нямат отрицателни въздействия върху човешкото здраве, могат ли в такъв случай, напротив, да имат положителен ефект върху него?

Карл Добианер: Този въпрос проучваме понастоящем в рамките на три годишен научен проект заедно с дружество Holzforschung Austria. Чрез анализирането на стотици анкетни карти искаме да установим, дали измеримите дървесни емисии имат корелация с доброто физическо и душевно състояние на тестовата група. Други научни изследвания, като това на проф. Макс Мозер в Медицинския университет в Грац, вече показаха, че тестовите лица се чувстват очевидно по-добре в дървени помещения, отколкото в конвенционално строителство. Целта на новото изследване е да изясни кои дървесни емисии са причината за това и дали въобще дървесните емисии имат някакъв принос. Вече знаем, че известно количество терпентин може да се отрази благоприятно на човешката нервна система или на дихателните пътища. Подобни вещества се съдържат и в отдавна утвърдени медикаменти.

Михаел Райтбергер: Вярвате ли, че австрийската дървопреработвателна индустрия разпознава тенденцията за здравословно строителство и съответно се развива в тази посока?

Карл Добианер: Дори съм напълно убеден. Ясно се разпознават подобренията на продуктите. Всъщност съм на мнение, че причината е по-скоро развитието на пазара, а не толкова писък за по-здравословни строителни материали.  Защото още преди течението на здравословното строителство да придобие значимост, дървесните продукти бяха много добри в здравно отношение. В токсикологията по-малко не означава непременно по-добро. Достатъчно е преминаването на определена стойност. Допълнителното подобряване на стойностите не носи нищо повече. На преден план би следвало да бъде най-вече функционалността на продуктите.

Михаел Райтбергер: Вие самите живеете в дървена къща. Каква е най-здравословната къща според Вас?

Карл Добианер: Да, не бих заменил уюта на моята дървена къща. Отвън, както и вътре в нея е вложено страшно много дърво. Моята издадена далеч напред стряха осигурява приятно хладна сянка през лятото и държи стихиите далеч от фасадата. За мен предимствата на дървената къща започва с това, че когато искам да окача картина, е необходимо просто да завия един винт вместо да разчитам на 5 килограмова бормашина. Моят дом не знае що е мухъл, има отлично климатично поведение и дори когато синът ми слуша силна музика в стаята си, в моята спалня е приятно тихо. Накратко казано: къщата на мечтите ми е от дърво, с отворени прозирци и с отопление на дърва. Масивната дървесина и материалите от дърво трябва да се влагат там, където има най-голям смисъл – при едно условие: там където е възможно да се използва дърво!