Аргонавти от каменната ера

23 октомври 2019 г.

В края на месец септември, точно 50 години след експедицията на Тур Хейердал с „Ра“, след повече от 1000 мили през Черно и Егейско море, съпътстван от безкрайни изпитания тръстиковия кораб ABORA IV на немския експериментален археолог д-р Доминик Гьорлиц акостира в турското пристанище Каш. В историческата експедиция участие взе и дървесината на ЙАФ – под формата на мачта и рея.

Достоверни ли са сведенията на Херодот от преди 2500 години, че през праисторическата епоха са били осъществявани редовни търговски контакти между древен Египет и народите по бреговете на Черно море? Строени ли са пирамидите в Гиза с помощта на метални сечива доставени от Кавказ? Повечето учени отхвърлят писанията на античния историк, категоризирайки ги като митове и легенди. Немският експериментален археолог д-р Доминик Гьорлиц, от своя страна, посвещава научната си дейност в оборване на скептицизма им и пренебрежението към възможностите на праисторическите плавателни съдове. От началото на 90-те той експериментира със строежа и плаването с тръстикови кораби. Благодарение на заимстваната от древни скални рисунки техника със странични швертове ученият постига завидна маневреност срещу вятъра. Oт 1999 г. насам със своите мореплавателни експедиции ABORA д-р Гьорлиц доказва качествата на древните плавателни съдове и приноса на корабоплаването за интензивния търговски и културен обмен между предисторическите и ранноисторическите цивилизации. По значение мисиите на немския изследовател са сравнявани с тези на знаменития изследовател Тур Хейердал.

С последната си научна експедиция ABORA IV д-р Гьорлиц и неговият екип поемат през арената на световната история по пътя на митологичните аргонавти, покрай земите на хилядолетни цивилизации оставили неоценимо културно наследство. Целта: да се подложат на изпитание древните предания за доставки по море на ценни суровини от черноморските брегове, Кавказ и Северна Европа към Древен Египет. Първоначално е предвидено мисията да стартира от руското пристанище Сочи, преминавайки покрай северните и западните брегове на Черно море, през Босфора, Мраморно море, Дарданелите и през Егейско море покрай Троя, Атина, а оттам маневрирайки през гръцките острови да достигне бреговете на Кипър, където е съществувало древноегипетско пристанище с голям стокооборот. Обстоятелствата налагат промяна в първоначалните планове и стартът на експедицията е преместен във Варна – истинска чест за страната ни и щастлива възможност за ЙАФ да се включи в мисията, доставяйки дървен материал за мачтата и реята. Изграждането край Белослав на 12-тонният тръстиков кораб с дължина 14 м и ширина 4 м е ръководено от боливиецът Фермин Лимачи, подпомаган от неговия син Юри. Двамата индианци от народa аймара са потомствени конструктори на плавателни съдове от тръстика. Интересен факт е, че техните баща и дядо точно преди 50 години са участвали в изработването на „Ра II“, с която легендарният изследовател Тур Хейердал прекосява над 4000 мили през Атлантика.

Въпреки редицата трудности възникнали поради късната промяна на стартовото пристанище и необичайно дъждовното българско лято довели до двумесечно закъснение, на 16 август ABORA IV е спуснат на вода с официална церемония в присъствието на кмета на Варна и многобройна публика. 12-членният международен екипаж от съвременни аргонавти включва представители на Германия, Нидерландия, Русия, САЩ и България – археологът от Варненския археологически музей Теодор Роков.

Изпитанията започват още при първата отсечка – през Черно море до Босфора. Установени са множество технически недостатъци, допуснати поради липсата на достатъчно време за тестове и подготовка. Още на първата голяма спирка, в Истанбул, се налага да се прекрои платното, да се измести мачтата с около 10 см към носа и да се подменят счупените подвижни части с нови. Освен инфарктните моменти на рязка смяна на посоката на вятъра и вълнението, предизвикателство се оказват съвременната бюрокрация и близките срещи с огромни товарни кораби и контейнеровози – изпитания, непознати на древните мореплаватели. Тръстиковият кораб демонстрира истинските си способности едва в края на маршрута си, лавирайки през Цикладите към Санторини – отсечка, която със своите летни ветрове от 7-8 бала е изключително опасна дори за стандартите на съвременното ветроходство. Но най-сериозното изпитание се оказва етапът от Карпатос към Каш, накъдето експедицията непланирано поема след неустоима покана на турския културен министър, изоставяйки сравнително спокойните води до Кипър. Разочарованите кипърци вече предричат фиаското на праисторическия кораб под напора мощните странични ветрове и течение. Песимистичната прогноза е на път да се сбъдне при връхлетялата го буря край остров Родос. Тук за пореден път тръстиковият кораб и неговият екипаж доказват мореплавателските си качества: след осемдневна неуморна борба с ветровете и теченията е достигнато пристанището на Каш. Гордият ABORA IV е пренесен от гостоприемните домакини в новия си дом – археологическия парк Патара.

„Чувството е фантастично!“, споделя д-р Гьорлиц след успешния финал на експедицията. „От моя гледна точка плаването на ABORA IV надмина нашите очаквания. Особено като вземем под внимание, че тръгнахме от България с нулева подготовка.“, допълва изследователят и заявява убедено: „Вече може уверено да твърдим, че сведенията на Херодот със сигурност не са фантазии.“ Запитан за представянето на дървесината на ЙАФ при тези екстремни условия д-р Гьорлиц дадва еднозначно оценката си: „Вашите слепени греди се справиха чудесно като мачта и рея! Ще се радвам това да е началото на бъдещо сътрудничество.“


За ЙАФ участието в подобен исторически проект, макар и само с материал, също беше чест! Благодарим на д-р Гьорлиц и екипа му за доверието!