С Божията помощ
... и подкрепата на стотици българи параклис „Свето Преображение Господне“ е отворен за гостите на Витоша.
Идеята за втори параклис на Витоша се заражда у един страстен любител на планината преди повече от десет години. Скитайки из Алпите, редом с дивната им природа планинарят се впечатлява от нескончаемите параклиси посрещащи го на невероятни места. И със съжаление констатира, че нашата Витоша, макар да се е превърнала в неизменна част от София и най-предпочитано място за отдих на жителите и гостите на българската столица, си има само един – този в района на Златните мостове. Така изгряла, на идеята ѝ трябват дълги години, преди да придобие физически измерения.
Благословията
Сблъсъкът с институциите би отчаял всеки, чиято мотивация не се подхранва свише: нормативната уредба на България на практика изключва възможността за ново законно строителство в Национален парк "Витоша". Така се изнизват годините без особен напредък. Докато един ден нашият герой по време на поклонението си в Света Гора не споделя идеята си с атонските монаси от Българския манастир. От тях получава благословия за богоугодното си начинание и насърчението да действа смело. Подобни възвишени дела в името на Бога се направляват от други сили, извън административните канцеларии. Освен благословия, монасите от Атон оказват и физическа подкрепа за светлия проект. Трима от тях съпровождат христовия си събрат по обратния път към Витоша. Първият от тях определя точното място на бъдещия параклис, вторият – архитектурата на храма, а третия името му: „Свето Преображение Господне“.
Мъничката искра, зародила се в сърцето на един пътешественик се разпалва: през следващите месеци стотици съмишленици подкрепят идеята – материално, физически, финансово или идейно. Изготвен е архитектурен проект, при който е заложена изцяло дървена конструкция, а параклисът е издигнат на дървени пилони, така че храмът да се впише естествено в околния ландшафт и същевременно да оказва минимален отпечатък върху уникалната витошка природата. Осигурени са материали, ресурси и изпълнител в лицето на майсторите от „Спонец“, известни с прецизната си работа и завидната си вещина, достойна за толкова отговорен проект.
Благодарение на своята издигната на пилони изцяло дървена конструкция, храмът се вписва хармонично в околния ландшафт и същевременно оказва минимален отпечатък върху уникалната витошка природа.
Строежът
И идва денят за решителни действия. В една мразовита декемврийска утрин на 2017 г. непосредствено до пътя под хижа Алеко от доставения от ЙАФ дървен материал започват да се издигат основите и за броени часове се оформя конструкцията на параклиса.
Когато на третия ден пристигат представители на общинската и на парковата администрация, на природозащитни организации и други заинтересовани от строителството лица, строежът вече е придобил отличителния облик на Божи храм. Дръзките му създатели предават на съвестта на институциите решението за бъдещето му – дали да бъде съборен според изискванията на закона или да бъде завършен въпреки липсата валидни разрешителни.
И тогава се случва чудото. Компетентните институциите се оттеглят за решение по случая и след неколкодневен размисъл постигат мълчалив консенсус. На нарушителя е издадена финансова санкция, но никой не събира смелост да разруши Божия храм. Така той бива завършен през пролетта на 2018 г., след което дарен на Българската православна църква. И оттогава е отворен за молитвите на гостите на планината.
„Най-значимото в случая не е построяването на параклис, а това, че стотици българи с най-разнообразна биография успяха да се обединят около една светла идея и да дадат своя безрезервен принос за осъществяването ѝ!“, завършва героят на нашия разказ с уговорката да остане анонимен. Тъй като, макар и иницииран от него, параклис „Свето Преображение Господне“ е дело на всички допринесли с действията си и дори с бездействията си божии хора.
Дарението
ЙАФ подкрепи богоугодното дело с 12 м3 KVH/DUO греди, 180 м² фасадни профили и 40 м² декинг лиственица.